съзерцàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е склонен към съзерцание. Съзерцателна натура. 2. Който е изпълнен със съзерцание. Ламтенето обаче за пълно уединение и съзерцателен живот не могло да се удовлетвори там. Вазов. Съзерцателен поглед. Съзерцателен унес.
|