съзѝрам, -аш, несв.; съзрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. съзря̀л, -а, -о, мн. съзрèли, прич. мин. страд. съзря̀н, -а, -о, мн. съзрèни, св., прех. 1. Виждам, съглеждам. Внезапно той съзря близо до себе си Стефчов. Вазов. Той съзря наблизо една разпрегната каруца, отиде бързо към нея, качи се за голямо учудване на селяните и застана прав. Йовков. Отнякъде долетяха две яребици, бърже почнаха да кълват. Орачът ги съзря и спря. А. Каралийчев. 2. Виждам нещо отдалечено, неясно или скрито. Далеч на изток палма / през сън съзира той / как тя самотна чезне / там на пустинний зной. П. П. Славейков (превод). Гроздан почна неспокойно да се озърта, при всяко блясване на светкавиците се взираше и се мъчеше да съзре някъде Тачката. Йовков. Едва сега поглеждат те, едва сега съзират в далечината там някъде да дими страшен пожар, усещат като че ли мирис на барут. Ст. Ц. Даскалов. 3. Схващам, долавям, разбирам. Той съзираше своята мисия в борбата със силните, били те добри или лоши, все едно. Вазов. Ала Трайко и в техните думи и в погледите им съзира сякаш злорадство. Влайков. Те съзираха все по-ясно колко егоистичен беше този свят, колко мрачно и безнадеждно се очертаваше съдбата им в него. Дим. Димов. съзирам се, съзра се страд.
|