съзнàвам, -аш, несв.; съзнàя, -àеш, мин. св. -àх, прич. мин. страд. съзнàт, св., прех. 1. Имам ясна представа за своите постъпки. Те съзнаваха, че са сторили грешка. Величков. Тръгна към кухнята без да знае и съзнава защо отива и какво ще прави там. Влайков. Гражданите съзнават, че са направили с това една голяма грешка: трябвало вместо едно голямо, да построят три по-малки училища в разни махали на града. Ал. Константинов. || Давам си сметка за моралната, етичната страна на своя постъпка. Стана му мъчно за нея. Съзна, че за всичко е виновен той. Стаматов. 2. Идвам до заключение; виждам, схващам, разбирам. Той съзнаваше в дълбочината на честната си душа, че Краличът имаше право. Вазов. Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист. Ал. Константинов. Повечето селяни съзнаха вече, че разните помени са празни и вредни заблуждения. Г. Караславов. Едва когато колата се раздрусва из неравния и стръмен път, съзнавам, че пътуваме. Л. Стоянов. съзнавам се, съзная се страд.
|