съзнàние, мн. няма, ср. 1. Най-високото стъпало в развоя на човешката психика като проява на висшата нервна дейност. Умората замъглява съзнанието, очите са готови да виждат странни видения. Йовков. Тогава той пак спомни за миналото и в съзнанието му изпъкна жената от другия свят. Дим. Димов. 2. Способност на човека да мисли, да разсъждава и да определя своето отношение към действителността. От тогава в затъмнялото му съзнание беше оцеляло само едно чувство. Вазов. Тия думи бяха заключението на редица мисли, които в тая минута вълнуваха неговото съзнание и пречеха на работата му. Ст. Чилингиров. || Мисъл, чувство, усет. Войниците почувтвуваха това примирение пред смъртта, което иде от съзнанието на еднаквата участ сред много хора. Йовков. Думите на председателя здраво залегнаха в съзнанието на Алекси. Кр. Григоров. 3. Състояние, в което човек има способност да мисли и да чувства. Чувствуваше се почти трезвен, с чудно прояснено съзнание. П. Вежинов. Паднах и загубих съзнание. Идвам в съзнание.
|