съзнàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който има съзнание, който съзнава постъпките и делата си. В тоя откъслек е възсъздадено едно от мъчителните настроения, знайни на всякой поет, толкова по-мъчителни, колкото поетът е по-съзнателен. П. П. Славейков. Човекът е съзнателно същество. || Съвестен, добросъвестен. Всеки съзнателен гражданин трябва да определи ясно и открито своето становище. Влайков. 2. Който се върши със съзнание, при който има съзнание. Защото исторически живот е самостоятелният, съзнателният живот на един народ. П. П. Славейков. В бавното и тържествено движение на двете големи машини като че имаше нещо съзнателно, уверено и самостойно. Йовков. Съзнателна постъпка. Съзнателни движения.
|