съзоря̀вам се. Само 3 л. ед. съзоря̀ва се, несв.; съзорѝ се, мин. св. съзорѝ се, св., безл. Почва да се съмва; зазорява се. На изток се съзоряваше. Дрезгавината растеше и вълните добиваха нов отблясък. Вазов. Петлите пропяха късно; догде повторят, потретят, взе да се пуква зора и те зачестиха. След малко се съзори, зачерви се над планината. Цани Гинчев. Вън съзорява се, денят пристига шумно. К. Христов. Галчев не си легна веднага, макар че вече се съзоряваше. Йовков.
|