съзря̀вам, -аш, несв.; съзрèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. съзря̀л, -а, -о, мн. съзрèли, св., прех. 1. За плод — ставам почти зрял, узрявам донякъде. Черешите вече съзряха, но нямат сладост. Като съзрее гроздето, ще ви водя на лозето. 2. Прен. За мисъл, идея, образ и др. — оформявам се, очертавам се, назрявам. Образите още не са съзрели в съзнанието на художника. Идеята за революционна борба бърже съзряваше. 3. Прен. За човек — ставам зрял по възраст, нрав, ум и под. Младите невести, съзрелите жени и старите баби доволно често дохождат да искат нейните съвети. Каравелов.
|