сък, съ̀кът, съ̀ка, мн. съ̀кове, съ̀ка (сл. ч.), м. Диал. Твърда част от клон в стъблото на дърво, греда, дъска; чеп, чвор. Те виждаха само как лицето му се бърчи, като когато срещне сък при рендосването. Ст. Ц. Даскалов. Кастрех клонките по него да няма сетне съкове. И. Волен. Дървата имат съкове и мъчно се цепят.
|