съкращàвам, -аш, несв.; съкратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-кратко, по-късо; скъсявам. Възможността да съкратим пътя ни дава сила. Л. Стоянов. Турчинът не се спря и съкрати разстоянието, което ги разделяше, с още няколко стъпки. Дим. Талев. Като се хвърлеха долу, щяха или да съкратят мъките на страшното чакане, или да нарушат правилата на официалното умъртвяване. Г. Караславов. Съкратен срок. Съкратена процедура. 2. Намалявам нещо по количество, брой. Тогава тя стана по-сдържана спрямо него, съкращаваше срещите и много пъти ги избягваше. Дим. Талев. Той съкрати до минимум теоретичните разсъждения и се ограничи върху фактите. Дим. Димов. Съкращавам разноските. Съкратиха броя на работниците. 3. Уволнявам от работа поради намаляване броя на служителите или работниците или поради закриване на службата. А на Динолова син ѝ го съкратили. Йовков. Току виж закрили един ден лечебницата и съкратили управителя ѝ. Д. Калфов. 4. Мат. Деля с едно и също число числителя и знаменателя на дроб или двата члена на уравнение. съкращавам се, съкратя се страд. □ Съкращавам дните на някого — ставам причина някой да умре по-скоро. Това последно оскърбление съкрати дните му. П. П. Славейков. Съкращавам дума — не пиша всичките букви на дума, обикн. когато лесно се подразбира изпуснатото, напр. д-р вместо доктор.
|