съкрòвищница ж. 1. Помещение, скривалище, в което се пази съкровище. Там се намига също монетният двор, държавната съкровищница, казарми и тъмници. Вазов. Отвори широко своята съкровищница и нека ръката ти бъде едра, царю. Ст. Загорчинов. Макар че моята царска съкровищница беше пълна със злато и скъпоценни камъни, окото ми не се насищаше на имане. А. Каралийчев. 2. Прен. Сбор, съвкупност от духовни ценности. Ние можем да се поздравим с рояк млади дарования, внесли в съкровищницата на българския дух ценни приноси. Вазов. Народът се вдъхновява и черпи изразни средства от старата съкровищница на народните песни. Г. Караславов.
|