съкрушàвам, -аш, несв.; съкрушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Сломявам, разбивам, съсипвам. Мисълта, че се обвинява в убийство, беше съкрушила силите му и подяла здравето му. Величков. Няма предел неговата смелост, няма удар, който да съкруши неговата воля и твърдост. Смирненски. Ръцете ѝ отмаляха, незнайна и неизпитвана досега болка я сряза и съкруши. Г. Караславов. Съжалението, с което я гледаха близките и чуждите, я съкрушаваше. Елин Пелин. Той сънува неясни сънища, които не можеше да си припомни по никакъв начин. Това го съкрушаваше. Ем. Станев. съкрушавам се, съкруша се страд.
|