съкрушèние, мн. няма, ср. Остар. Тежка душевна мъка. С истинско съкрушение на сърцето представих си приятеля М., който в този същи час седеше наведен, облян в пот. Вазов. Колко ли коварно излъгани моми са изхвърлени на произвола на съдбата и със съкрушение правят избор между гладната смърт, и позора. Ал. Константинов. Макар пред външни хора и да скрива, макар и да не дава да се забележи неговото съкрушение, вътре в душата си той постоянно я носи тази тежка мъка. Влайков.
|