съкрушèно нареч. С душевна мъка, със страдание. Двамата мъже погледнаха съкрушено вкочанясалия труп (на овцата) и мълчаливо слязоха на леда. Ем. Станев. Значи фабриката не работи? — съкрушено попита Руси. П. Спасов. Игнате, няма вече патрони! — каза съкрушено най-близкият до него. Кр. Велков.
|