сълзà ж. 1. Капка от бистра солена течност, която се отделя от очните жлези при плач, вятър, пушек и др. И две щат сълзи да капнат / на стари гърди и млади. Ботев. Чак сега си спомням, че в очите ѝ не трепкаше нито една сълза. Елин Пелин. Усети, че очите му се наливат, и една сълза потече по бузата му. Йовков. Станка прехапа болезнено устни, сълзи рукнаха от очите ѝ. Г. Караславов. Седеше пред саханчето на ниската софричка и мълчаливо ронеше сълзи. Дим. Талев. Мъртво око сълза не пуша. Послов. || Обр. От нощния дъжд бяха останали само сълзи, грейнали по връхчетата на тревичките, по нацъфтелите ябълкови клончета. А. Каралийчев. 2. Само мн. Прен. Плач, скръб. Пътят ни беше покрай къщата на Сава Пенев, от прозорците на която навярно гледаха неговите роднини, потънали в сълзи. З. Стоянов. Пшът! Сълзи не искам / — рече нежно той, — сълзи не искам! Елин Пелин. Елка отговаряше глухо, задавена от сълзи. Елин Пелин. А като се разтъжи пък понякога сърцето ти по него — така, цял ще се стопиш от жалост и сълзи. Дим. Талев. Чуждият хляб със сълзи се яде. Погов. Горчиви сълза. □ Без сълзи плача — плача лицемерно, без да скърбя. На чужди гроб без сълзи плачат. Избърсвам сълзите на някого — утешавам някого при скръб. Като сълза (бистър) — съвсем бистър, много чист. Крокодилски сълзи — лицемерни, неискрени сълзи, лицемерно съчувствие при нещастие. Момина сълза — пролетно цвете с дребни бели ароматни цветчета. Convallaria maialis. През сълзи — с насълзени, разплакани очи.
|