сълзлѝв, -а, -о, прил. 1. Който лесно се просълзява и разплаква; плачлив. Сълзливо дете. Сълзлива баба. 2. За очи, лице — който е влажен от сълзи. Отиде при него и като видя грозното му сълзливо лице, обляно в кръв, почна силно да се смее. Елин Пелин. Очите ѝ са червени, сълзливи, защо? От дима на цигарите ли? Д. Немиров. Дядо Цеко мигаше в мрака с малките си сълзливи очички. Г. Караславов. 3. Прен. Който лесно предизвиква сълзи и кара човека да плаче. Той изпитваше някаква сълзлива и болезнена радост. Дим. Димов. □ Сълзлив газ — боен газ, който дразни очите и предизвиква обилно отделяне на сълзи.
|