сълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. сълзя̀л, -а, -о, мн. сълзèли, несв., непрех. Само 3 л. 1. За око — отделям сълзи. Лявото му око при говорене постоянно сълзеше. П. П. Славейков. Очите му хлътнаха, намаляха и почнаха да сълзят. Изглеждаше като че постоянно плаче. Елин Пелин. От ледения вятър очите му сълзят. Йовков. От лютия дим очите на децата бяха винаги зачервени и сълзяха. 2. За рана, съд и под, — изпускам течност на капки или на тънки струи. Раната бе взела да се свива, ала все още сълзи по малко. Влайков. Всички с любопитство се натрупаха около бурето, което още сълзеше между разцъфтелите се дъги. Елин Пелин. Чучурчето вече едва сълзеше. Д. Калфов. Стените сълзят от влага. 3. За течност — тека по мъничко; капя. От канарите сълзи влага и капе отмерено и звънливо в светлата пустота на планината. К. Константинов. Покривите на къщите блещукаха, капчуците тихо сълзяха. А. Каралийчев. По лицето и ръцете му, издраскани от храстите, сълзеше кръв. М. Марчевски.
|