сълу̀дничав, -а, -о, прил. Диал. 1. Който не е напълно с ума си; смахнат, блъснат, налудничав. Баторът и Баторката бяха сълудничави и страшно се мразеха с Фратьови. Вазов. Старецът е сълудничав и приказва неврели-некипели. Сълудничава жена. 2. Който изразява лека лудост, прибързаност или необмисленост. Сълудничава работа. Сълудничави идеи.
|