съм, си, е, мн. сме, сте, са; мин. св. бях, бе (бèше), бе (бèше), мн. бя̀хме, бя̀хте, бя̀ха; мин. несв. бях, бèше, бèше, мн. бя̀хме, бя̀хте, бя̀ха; прич. мин. св. деят. бил, несв. I. Като самостоятелно сказуемо: 1. Съществувам, има ме. Ти си ми, синко, едничък, / едничък още мъничък. Ботев. На пътя си, в равно място, срещат пак старовременни развалини, дето сочат да са били крепости. Блъсков. То какъв студ е! Ще ми премръзнеш, майка. Елин Пелин. Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожълтелите полета тропически жар и ослепителен блясък. Йовков. Питайте ваш Георги да ви каже какви чудесии бяха. Ст. Ц. Даскалов. Отвънка беше шум / и светеха реклами. Вапцаров. 2. Намирам се някъде. Откъм северната страна имаше широк хълм. Там минаваше железопътната линия и от двете ѝ страни беше гората. Йовков. Ти да си при мене тази вечер, когато догарят последните главни на лагерния огън. А. Каралийчев. Синко Стефане, Стефане, / дето си, обади ми се. Нар. пес. 3. Намирам се в някакво състояние. Отблизо Йови разбра, че Пейчо нещо не е добре, умислен беше, очите му гледаха като на болен. Йовков. Боян си помисли, че майка му е в опасност, и почука силно на стъклото. К. Петканов. Съревнованието между отделните чети беше в разгара си. Ем. Станев. 4. Ставам, случвам се, сбъдвам се. Друг път, помниш, лани беше, / аз минавах през гората, / сред юнаци ти седеше / като баща със брадата. Ботев. Кога е било да ида у тях и да не им занеса (круши)? К. Петканов. II. Като спомагателен глагол. 1. Образува сложни глаголни форми, сложно сказуемо. Кръстът е забит във живо тяло, / ръжда разяда глозгани кости. Ботев. Нощта още не беше се вдигнала от планинските усои. Елин Пелин. Войниците бяха предупредени да не викат ура и да не вървят сближени. М. Кремен. Проклет бил човек вуйка ми! / Проклет е майко — казвам ти. Ботев. Аз искам да съм богат, да имам чифлик. Елин Пелин. Мина му през ума за разбойници. Но каквито и да са, те са хора. Йовков. И мойте блянове са чисти / и мойте сълзи са рубин. Лилиев. 2. В съчетание със съществително и местоименията ме, те, го или наречие и местоименията ми, ти, му означава състояние, чувство или усещане според значението на съществителното или наречието. Яд ли ви е, че влизаме в кооперацията? Ст. Ц. Даскалов. Що ми е мило и драго, / че се е пролет пукнала. Нар. пес. Студено ли ви е? Страх го е. Добре ми е.
|