съ̀мвам. Само 3 л. ед. съ̀мва, несв.; съ̀мне, мин. св. съ̀мна, св., безл. Съмва се. Но съмна вече! И на Балкана / юнакът лежи, кръвта му тече. Ботев. Вече съмва — тъмнините / слънцето ще разпилее. Яворов. Време дъждовно и мъгливо Не се вижда кога съмва. Елин Пелин. Съмна в сънните градини, / всяка капчица роса / отразява ведросини, / ведросини небеса. Лилиев.
|