съ̀мване, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от съмвам и от съмвам се. Нощните пазачи нарамиха пушки и излязоха от общината Мръкването за тях беше сякаш съмване. Ст. Ц. Даскалов. 2. Времето, когато се съмва; развиделяване, разсъмване. Тогава реши да дочака съмване в манастирския дол. Вазов. Христо се губеше през нощите и се връщаше на съмване. А. Страшимиров. Става това, което е било и винаги ще бъде — работа от съмване до мръкване. К. Петканов.
|