съмнèние, мн. -я, ср. 1. Неувереност дали нещо е така, както се казва, изглежда и под., или другояче. Тъй ли? — каза учител Пешо и изгледа някак изпитателно своя другар. В тия му думи прозираше известно съмнение. Влайков. Някой нерешително изказва съмнение в такава една невероятна бързина. Йовков. Отново загриза съмнение душата на царя: къде ли е Звеница? Н. Райнов. || Тревожна неувереност дали не ще се случи нещо неприятно, мъчително. Дали щяха да се видят пак? Зловещо съмнение беше заседнало дълбоко в тях и разяждаше душите им. Г. Караславов. Той се измъчваше от още едно съмнение — дали утре пак ще го изкарат на чешмата да пълни бъчонката. Ем. Станев. 2. Предположение, допускане на нещо лошо или непочтено за някого. Нощеска до заранта светела свещ в стаичката му над бакалницата, което породило съмнение. Вазов. Старецът не допущаше лоша мисъл или съмнение против сина си. Елин Пелин. Лицето му беше станало много бледно и съмненията на Райна, че той е болен, като че се потвърдяваха. Йовков. Разбира се, той я знаеше вече мълвата. И преди да я чуе, в душата му бродеше съмнение. Г. Райчев. || Подозрение. Сега Светослав стана още по-предпазлив, за да не събуди съмнения у Смилеца и привържениците му. Вазов. Кръстевица забеляза смута и червенината на дъщеря си и тежко съмнение я парна по сърцето. Г. Караславов. В недоверчивото ѝ сърце тежаха още много съмнения спрямо галената дъщеря на чорбаджи Аврам Немтур. Дим. Талев. 3. Мъчителни мисли и вълнения на неуверен в нещо човек. Беше се съмнало, през прозорците влизаше чиста и радостна светлина, която гонеше нощните сенки и съмнения, разпиляваше тъжните мисли. Л. Стоянов. Не тревога душите до болка терзае, / не съмнение блика в гърди — / исполинска десница днес нов път чертае / с петолъчни пламтящи звезди. Смирненски. □ Без (няма) съмнение — положително е, ясно е, сигурно е. Ползата от такъв клуб е очевидна; между членовете, без съмнение, ще има лица научно подготвени. Ал. Константинов. Няма никакво съмнение, че турците настъпват. Йовков.
|