съмня̀вам се, -аш се, несв., непрех. 1. Изпитвам или изразявам съмнение. Някои по-прозорливи селяни взеха дори да се съмняват дали Младен не е в тайно съдружие с предприемача. Влайков. Откъм юг идеше нещо жизнерадостно и силно. Стоил повече не се съмняваше: идеше пролетта. Йовков. Той има право да се съмнява в добрите ти намерения, щом като ти не си се явил до сега при него и не си поискал ръката ми. Св. Минков. 2. Не вярвам. Мамен много пъти, той е привикнал да се съмнява. Вазов. Който се съмнява в думите ми, може да посети „Алказар“, „Кабарето“, „Амброзия“ и пр. богоугодни заведения. Смирненски. 3. Подозирам някого, че е извършил нещо осъдително. Ти в кого се съмняваш? — попита Желязко предпазливо. Г. Караславов.
|