|
сън1, съня̀т, съня̀, мн. няма, м. 1. Състояние на физиологическа почивка с намалена или напълно спряла дейност на сетивата и съзнанието и без волеви движения; спане. Клепачите на Ивановите очи натегнаха и той се унесе в дълбок сън. Вазов. И конете, също като хората, имат нужда от сън. Спят най-вече сутрин, като изгрее слънцето, като понапече. Йовков. Нещо тия дни все ми тежи на сърцето. Ни сън ме хваща, ни хляб ми се услажда. К. Петканов. По цели нощи не ме лови сън, като ми доде на ум нещо. И мисля, мисля, мисля. А. Каралийчев. Сънят е от мед по-сладък. Послов. Капнал съм за сън. Спокоен сън. 2. Физиологическа нужда от такава почивка. Макар че го оборваше сън, той дълго време не можа да заспи. Вазов. Главата тегне, а сън очите / залепя сякаш. Яворов. Дълго Цочо се мъчи / и уроците учи, / но го тежък сън обори / и очите му затвори. Елин Пелин. 3. Прен. Отсъствие на деятелност и съзнание; бездействие, замрялост. Стани, стани, юнак балкански, / от сън дълбок се събуди, / срещу народа отомански / ти българите поведи! Д. Чинтулов. В гърди ни любов, ни капка вяра, / нито надежда от сън мъртвешки / да можеш свестен човек събуди! Ботев. Петстотин годин вериги тежки! / Петстотин годин се сън мъртвешки! Вазов. 4. Поет. Спокойствие, тишина. Във скромна килийка, потънала в сън, / един монах тъмен, непознат и бледен / пред лампа жумяща пишеше наведен. Вазов. Глъхнали са в сън поля безбрежни, / само будно още бди селото. П. П. Славейков. □ Зимен сън — а) Намалена физиологическа дейност на някои животни през зимата. б) Замрялост на органическия свят през зимата. Мълчи умрялата природа, / сковал я зимен сън и мраз. Вазов. Земята е стаена и в тиха, кротка радост чака зимния сън. Ем. Станев. През сън — през време на сън, на спане. През една тъмна февруарска нощ Стоян чу през съня си врява и тропот из къщи. Дим. Талев. Първи сън — първите 2 – 3 часа от нощния сън. Още не бяхме изкарали първия си сън, и ни събудиха. А. Каралийчев.
сън2, съня̀т, съня̀, мн. съ̀нища, съ̀ня (сл. ч.), м. 1. Образи, видения, случки, които човек вижда, когато спи; съновидение. Зловещи сънища ме измориха тая нощ. Сънувах, че си избягала нейде през морето и си ме оставила тук сиротен и нещастен! Вазов. Аз на сънища, да ти кажа право, не вярвам. Цани Гинчев. Сън е бил, сън е бил тихият двор, / сън са били белоцветните вишни / Дебелянов. Сън ли е било, истина ли е било — не знам. Йовков. През нощта Мария сънува мъчителен сън. К. Петканов. 2. Прен. Мечта, блян. В родний кът, / където ме с милувки чака / на мойто щастие сънът. П. П. Славейков. И някога за път обратен / едва ли ще удари час: / вода и суша — необятен / света ще бъде сън за нас! Яворов.
|