сънлѝв, -а, -о, прил. 1. Който обича много да спи. Николчо беше мирно и сънливо дете. Каравелов. Още преди съдбоносната случка с Кънчо Елена бе взела да става някак непохватна и сънлива. Влайков. Студът на разсъмване събуждаше и раздвижваше и най-сънливите и флегматични натури. Йовков. 2. Комуто се спи. Не съм задрямала аз три нощи. / Вий видите — сънлив съм още. 3. Който още не се е разбудил добре; сънен. Тейко, тейко! — Що е синко? — отговори старецът сънлив. Блъсков. Една нощ тревожно и често заби черковната камбана. Разтичаха се из улиците сънливи и уплашени хора. Йовков. Жена му събужда задрямалите деца, които бързо наскачват сънливи. М. Кремен. || Обр. Из улиците ѝ, пусти и сънливи още, турски войници извеждаха конете си да ги поят на реката. Вазов. Отнякъде се чу рев на магаре, който заглъхна меланхолично в сънливата тишина. Дим. Димов. По небето затрепкаха сънливи звезди. Ив. Хаджимарчев. 4. Присъщ на човек, който не се е разбудил добре; сънен. Стояне! — каза Велико, като разтриваше сънливите си очи, — стани да идем в къщи, че дъжд ще вали. В. Друмев. Хараламбов пресече хъркането си и отвори широко сънливи очи. Вазов. Аз, господин подпоручик — обади се сънлив глас откъм хана. Йовков.
|