сънòвник, мн. -ци, м. Книжка, която съдържа наивно тълкуване на сънища. Тя му разказа съня си Той не помнеше да има в съновника му досущ такъв облак. Вазов. На сутринта той отвори един малък пожълтял съновник, останал от баща му. В съновника пищеше: „Змия ако сънуваш, зло от жена ще видиш“. Дим. Димов.
|