съну̀вам, -аш, несв. 1. Явяват ми се видения на сън; присънва ми се. На плочите влажни дреме челядта, / децата сънуват унесени сладко. Вазов. През нощта сънува все хубави сънища. Влайков. Той лежи на дъното като камък, забравя мъките си и сънува. К. Петканов. || Обр. Цветята сънуват предпролетен сън / и чуват далечен и тържествен звън. Елин Пелин. 2. Виждам някого или нещо на сън. Всяка нощ тебе сънувах и всеки ден тебе мислех. Вазов. Сънувах стопанина си, злочестия, сънувах Пано, че седи на прага. Йовков. Деца, днес ще имаме от бая ви писмо — сънувах пушка. Елин Пелин. Сънувах, че си мъртва. / И с цветя / за сбогом кичеха те чужди хора. Хр. Радевски. Гладна кокошка просо сънува. Послов. 3. Прен. Мечтая, бленувам. Сто години що сънувах, / днес видях на яве. Вазов. Младият е лика-прилика с моя господар: сънува и бълнува за коне и за лов. Ст. Загорчинов. А старите още / сънуват житата / край Струма, край Вардар / и Места. Вапцаров. сънувам се възвр. и страд. Сънувах се по път извит и тесен, / че сам вървя към ведрий свод небесен. П. П. Славейков. □ Не съм сънувал — а) Не съм можел и да мечтая за такова нещо. Аз не съм влизала никога в палат, нито съм сънувала царски трон. Вазов. Пиеш вино, каквото не си сънувал, и пак не си благодарен. Йовков. Намерих ти аз спалня, каквато не си сънувала! Св. Минков. б) Нямам нищо общо с някого или нещо, не го зная, не го познавам. Како, не те е срам да лъжеш. Твоя Киро не съм го и сънувала! К. Петканов.
|