съображàвам, -аш, несв.; съобразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Съобразявам. Знаеш ли какво, Гуньо? — съображава бай Ганьо, без да обръща внимание на думите на адвокатина. Ал. Константинов. И почне да ви разправя що е съображавал, какво мислил. П. П. Славейков. съображавам се, съобразя се страд.
|