съобразѝтелност, -ттà, мн. няма. ж. Отвл. същ. от съобразителен. Разказваха за неговата съобразителност и хладнокръвие в опасностите. Вазов. Нужно му беше самообладание, предпазливост и съобразителност. Ив. Хаджимарчев.