съобразя̀вам, -аш, несв.; съобразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Вземам под внимание, предвид; разсъждавам, пресмятам. Смаяният апостол насочва револвера в грабителя, но съобразява, че гърмежът ще събере пръснатите по полето работни хора. Вазов. И съобрази при това, че по такъв начин той ще може да спечели особеното благоволение дори и на най-висшето началство. Влайков. Той съобразяваше колко бира са докарали и дали ще стигне, ако дойдат повече хора. Г. Караславов. Игнат съобрази, че едно ново връщане през моста беше вече невъзможно за тях. Кр. Велков. 2. Обмислям, обсъждам как да постъпя, какво да кажа. Тогава реши да дочака съмване в манастирския дол и утре да съобрази как да постъпи. Вазов. Тате не отговаряше нищо. Той само пухтеше и съобразяваше какво да отговори. Ст. Чилингиров. Митко мълчаливо го гледаше и напрегнато съобразяваше какво да каже. М. Марчевски. 3. Досещам се, отгатвам. Далеко в хоризонта се мерджелее призрачният облик на един могъществен балкански връх. По картата съобразявам, че това е Юмрючал. Вазов. Сестра ми отива да отвори и вижда револвера, веднага съобразява, спуща се и го скрива зад огледалото. Величков. Пешо бързо съобрази: този, русият, им е навярно началник! П. Вежинов. Но в този момент по коридора се приближиха стъпки. Докато съобрази кой може да бъде този, вратата се отвори и Вълков показа скулестото си лице. Хар. Русев. 4. Нагаждам, съгласувам. Аз нямах вече нито време, нито желание да съобразявам думите и постъпките си. Г. Райчев. съобразявам се, съобразя се страд.
|