съобщàвам, -аш, несв.; съобщя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Казвам някому нещо, за да го знае. Вероятно той от предпазване е поверил на Марийка тая тайна, за да я съобщи устно на Соколов. Вазов. Той съобщава на стопанина, че е донесъл за продан розово масло. Ал. Константинов. В това време един съсед на Вълчан дойде в общината и съобщи, че конете на Вълчан се подплашили преди малко. Йовков. || Издавам нещо поверително; обаждам. Те бяха убедени сега, че си е служил с доверието, с което са го удостоявали, за да узнава тайните на правителството и да ги съобщава на комитетите. Величков. Слухтеше непрекъснато и съобщаваше „под секрет“ на директора най-фантастични подозрения. Дим. Димов. 2. Писмено или по друг начин давам възможност на някого да узнае нещо; уведомявам. В писмото си от 17 декември ви съобщавах накратко за лекуването си тука. Вазов. Предвидливият секретар намери за разумно да съобщи по телефона в село на опечалената фамилия. Чудомир. Ирина отвори бележката. Динко ѝ съобщаваше, че утре след обед ще мине да я види. Дим. Димов. || Давам сигнал за нещо. В това време от лагера се чуха трите топовни гърмежа, които съобщаваха, че е дванайсет. Ст. Чилингиров. 3. Давам гласност; оповестявам, известявам. Всеки ден по вестниците дълги комюникета съобщават на народа, че всичко ще се нареди, че се вземат сериозни мерки и че в скоро време комисията ще има ново заседание. Елин Пелин. По радиото съобщиха за ново намаление на цените. 4. Само несв. Остар. Книж. Служа за съобщение; свързвам. В същия миг вратата, която съобщаваше Панайотовата стая със съседната, се отвори и една мома влезе свободно. Вазов. Из тия шумни артерии на града хвърчат електрически трамваи, които съобщават един с друг най-далечните му краища. Вазов. съобщавам се, съобщя се страд.
|