съобщèние, мн. -я, ср. 1. Нещо, което се съобщава; вест, известие. Той повтори това съобщение още няколко пъти. Вазов. Прангата и Младен със задоволство и с радост посрещнаха пристигналото съобщение на началника. Влайков. Ида право от клуба, там се получи това съобщение по телефона. Ст. Костов. Изведнъж настъпи някаква тревога. В щаба получили съобщение, че турците настъпват от крепостта. Йовков. || Кратко осведомително известие в печата, в събрание и др. Преди да закрия заседанието, чуйте още две съобщения. В списанието има отдел Научни съобщения. 2. Обикн. мн. Възможност за общуване, за връзка посредством нещо (път, поща, телефон и под.). Съобщенията на Клисура с долината бяха прекъснати. Вазов. На всяка страна се виждат дълбоки окопи, ходове за съобщения, заслони. Йовков. Средства за съобщение. Въздушни съобщения. 3. Само мн. Технически средства за такова общуване. Макар и близко до столицата, Банкя е откъснато от нея; няма никакви съобщения. Вазов. Необходимо е и данъчният товар на населението да се намали и съобщенията да се подобрят. Влайков. През пролетта на 1914 г. се възобновиха железопътните съобщения между Варна и Добрич. Йовков.
|