съотèчественик, мн. -ци, м. 1. Жител на някоя страна по отношение на другите жители на същата страна. Един ден властите ме арестуваха, туриха в синджири, качиха на талига и откараха в Одрин, където бях тикнат в затвора с толкова други съотечественици. П. Р. Славейков. Иво Доля още не се е родил — за съзнанието на своите съотечественици. П. П. Славейков. 2. Сънародник. Аз бях възхитен, като чух след толкова време пак български език и приказвах със съотечественик. Вазов. Узнах, че моят съотечественик имал добре обзаведена градина в Табор и бил дошъл за панаира. Г. Белев.
|