съпèрнича, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Стремя се, домогвам се към същото, към което се домогва и друг. Де можеш да се мериш с тия хора и да съперничиш с тях за сърцето на Маргарита. Вазов. Около тях се явяват нови и алчни хора, които почваха да съперничат успешно на старите фирми. П. Спасов. 2. Имам еднакви качества и достойнства с друг. Всички тия богини могат да съперничат една с друга със своите вълшебни прелести. Величков.
|