съпрежèн, -а, -о, прил. (рус.). Остар. Свързан, придружен. На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време, но бягаше от всички други, често съпрежени с власт и облага. Вазов. Това отнема много време, изисква особена опитност и е съпрежено с неприятности. Ал. Константинов. Всяка майка ще ви каже, че това, което дава живот, е съпрежено с известна болезненост. П. П. Славейков.
|