съпритежàтел, -ят, -я, мн. -и, м. Притежател на общ имот по отношение на другите притежатели на същия имот. Един ден пристигна първият съпритежател. Той беше стар, много стар. П. Вежинов. Съпритежатели на фабрика. || Собственик на апартамент в жилищна кооперация по отношение на другите собственици в същата кооперация; съкооператор.
|