съпровòд, мн. няма, м. 1. Музика, която съпровожда изпълнението на отделен певец, инструменталист или хор; акомпанимент. Няма никакво значение, че съпроводът на пианото е съвсем равен и опростен. Св. Минков. Концерт за цигулка с оркестров съпровод. || Обр. Звъни житното море, пее обленият в слънчево сребро простор и в нежната въздушни песен отеква като съпровод на могъщи контрабаси моторният припев на затулените в житата машини. А. Гуляшки. 2. Рядко. Група лица, които съпровождат някого. Военен съпровод.
|