съпровòждам, -аш, несв.; съпровòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вървя заедно с някого; придружавам. Аз бях нейният юначен покровител, мислено я съпровождах по света и я пазех от всичко зло. Елин Пелин. Един ден ги подкараха към морския бряг. Цял отред войници ги съпровождаха. А. Каралийчев. || Обр. Смях съпровождаше речта на кмета. К. Христов. Сена е пак тука, Сена ни съпровожда по целия път до океана. К. Константинов. По улицата се озърташе плахо. Струваше ѝ се, че я съпровождат с враждебни погледи. Ем. Коралов. 2. Прен. Явявам се като последица от нещо; свързан съм, съпътствам. Страшно любопитно беше да се наблюдават промените по неговото лице, както и онези потръпвания на раменете, които съпровождаха всяко движение на мисълта му. Ст. Чилингиров. Болести и глад съпровождат войните. 3. Придружавам с музикален инструмент; акомпанирам. Китари съпровождат безгрижните песни на младежите. съпровождам се, съпроводя се страд.
|