съпротивлèние, мн. -я, ср. 1. Остар. Съпротива, отпор. Белово е било едно от укрепените места, които са показали храбро съпротивление на турците. Вазов. Българите се защитавали до едно време, но не било възможно по-нататъшно съпротивление. З. Стоянов. Войниците размениха местата си с тълпата, а тия от тях, които останаха на своя пост, бяха обезоръжени след слабо съпротивление. Ст. Загорчинов. Ненадейното и бързо нападение често даваше нежелателни и опасни съпротивления. Г. Караславов. 2. Физ. Сила, която намалява или спира движението на едно тяло. Съпротивление на въздуха. 3. Физ. Пречка, която проводник оказва на електрически ток. Сребърната жица оказва най-малко съпротивление.
|