съпру̀г, зват. -же, мн. -зи, м. 1. Мъж по отношение на жената, с която е в брак. Дивний съпруже, погубва те твоята храброст. Вазов (превод). Наемът от квартирантите и малката пенсийка, останала от покойния ѝ съпруг, бяха предостатъчни за ограничените ѝ нужди. Г. Райчев. Той взе вид на спокоен съпруг, който понася търпеливо избухванията на жена си. Дим. Димов. Майките и бащите, съпругите и сестрите, които имаха синове, съпрузи и братя в тези полкове, тръпнеха и чакаха. Г. Караславов. 2. Само мн. Мъж и жена, свързани с брак; съпружеска двойка. Ламбата от потона осветляваше отвесно с блед светлик лицата на двамата съпрузи. Вазов. Казвам ти, че от тоя миг нататък ние вече преставаме да бъдем съпрузи. Д. Калфов. Най-напред съпрузите се разбраха с очи, после приседнаха. Ст. Ц. Даскалов.
|