|
съпру̀жески, -а, -о, прил. Който се отнася до съпруг или до съпруга; семеен. Никога Голичев и жена му не бяха дали образец на съпружеска обич и сладко живуване, както днес. Вазов. Той усещаше едно особено щастие, една душевна радост в новия за него съпружески живот. Влайков. Невъздържана по природа, тя отдавна беше прескочила прага на съпружеската вярност. Дим. Ангелов. Какво може да търси една съпружеска двойка в това залутано селище. Св. Минков.
съпру̀жески. Нареч. от прил. съпружески; семейно. Той ѝ предложи да разгласят в Казалар, че са се венчали, па да заживеят свободно, съпружески. Вазов.
|