съпъ̀тник, мн. -ци, м. Остар. Пътник по отношение на лицата, които пътуват с него; спътник. Най-сетне Вълко запита съпътника си Влади: — Де отиваме ний? В. Друмев. Гора с гора се не среща, човек с човека се среща — забележи Милка, като хвърли пак учуден поглед на съпътника си. Вазов. Моят другар и съпътник Минчо Кюркчиев ми разказва. А. Каралийчев.
|