съпъ̀тствам, -аш, несв., прех. Вървя заедно с някого или нещо; придружавам. Докато старецът замяташе мрежата, аз ловях скакалци за стръв, копаех червеи, къпех се или играех със Зъмка, която винаги ни съпътстваше. Ем. Станев. || Обр. Победоносни викове „ура“ съпътстваха вървежа му под град гранати и куршуми. Вазов. Настъпи тишина, която винаги съпътства внезапните непредвидени беди. А. Гуляшки. съпътствам се страд.
|