сърàтник, мн. -ци, м. Другар по обществена борба или дейност. Той беше юнакът с горещата кръв, / Караджата храбри, във битките пръв, / на четата гордост, слава на борбата, / на Хаджи Димитра съратник и брат. Вазов. Тук се среща Славейков с мнозина свои съратници от цариградско време. П. П. Славейков.
|