съ̀рбам, -аш, несв., прех. 1. Пия нещо, обикн. топло, като поемам шумно и въздух. В такова едно положение той взе да се вслушва в разговорите, като сърбаше шумно кафето. Вазов. Перонът е пуст и тъмен. Само в бюфета свети, измръзнали хора сърбат гореща ракия. К. Константинов. Бавно, с рядко удоволствие сърбаше топлия сладък чай. Д. Калфов. 2. Ям с лъжица нещо течно или рядко. Дядо Никола плаче от щастие. Той сърба кротичко лютивата фасулена чорба, подсмърча и гледа да скрие сълзите. Елин Пелин. Той остави лъжицата, с която лакомо сърбаше от таратора. Ст. Чилингиров. До огъня стояха двамата дядови Иванови синове и сърбаха попара от дървена гаванка. А. Каралийчев. сърбам се страд. Горещ чай не се пие направо, а се сърба. □ Сърбам попарата (разг.) — търпя, понасям неприятности по своя или чужда вина. Думах ви аз, ала като не слушахте — сърбайте сега сами попарата! Г. Райчев.
|