сърбèж м. 1. Дразнене по кожата, което кара човек или животно да се чеше. И без почивка дръгнеха се с бяс, / но без да найдат облекчение, / и от сърбеж те падаха в несвяст. Величков (превод). Каната като че претръпна: или пък тъй много съм отслабнал, че не обръщам внимание на леките болки и на сърбежа, който непрестанно ме гъделичка. Л. Стоянов. Старият елен започваше да се чувствува неразположен и неспокоен. Челната кост го сърбеше и тоя сърбеж ставаше все по-нетърпим. Ем. Станев. Прахът се вдигна като облак и двамата закихаха от неприятния сърбеж в ноздрите. Хар. Русев. || Дразнене, гъделичкане. В гърдите усещаше особен сърбеж, сякаш белите дробове тъгуваха за сладкия успокоителен дим. Г. Караславов. 2. Прен. Разг. Страст, увлечение. У него иманярският сърбеж не беше израз на лакомия за лесно забогатяване. А. Гуляшки.
|