сърбя̀. Само 3 л. сърбѝ, мин. св. сърбя̀, прич. мин. св. деят. сърбя̀л, -а, -о, мн. сърбèли, несв., непрех. Обикн. с местоим. ме, те, го. 1. Усещам сърбеж, дразнене по тялото. Кожата му беше прошарена с пепеливи лишеи, които го сърбяха много. Елин Пелин. На другия ден целият крак ще почне да сърби. Д. Немиров. Как няма да я сърби, бе брате, когато и тя е потънала във въшки. Л. Стоянов. Всеки ден зимната му козина падаше на цели кичури. На това отгоре подрастващите рога го сърбяха нетърпимо. Ем. Станев. Аз триех очите си, които ме сърбяха до болка. Кр. Григоров. 2. Прен. Разг. Проявявам нетърпение, имам желание за нещо, не ме сдържа. Па ако толкова те сърби за писане — пиши си. Ал. Константинов. Все го сърби него да се изприкаже. Дим. Талев. □ Дето ме не сърби, там се чеша — смутен съм и върша необмислени движения. Какво те сърби? — защо не кротуваш, а се месиш в чужда работа или си търсиш беда? Сърби го гърбът — върши действия, за които заслужава бой. Сърби ме дланта — ще получавам или ще давам пари. Сърби ме езикът — имам силно желание да кажа нещо. Хем сърби, хем боли — и така, и инак е все лошо, неприятно.
|