сърдèчност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от сърдечен; искреност, непринуденост, душевна топлота. Една атмосфера от фамилиарност и сърдечност царуваше около мене в тая къща. Вазов. В гласа му имаше дори по-голяма сърдечност, отколкото други път. Влайков. Тя се вгледа в гладкото му мургаво, правилно лице и неговата сърдечност я трогна. Г. Караславов. Нещастната вдовица описваше с трогателна сърдечност мъката си. Св. Минков.
|