сърдѝт, -а, -о, прил. 1. Който е обхванат от чувство на недоволство, гняв, раздразнение. Борислав се скара с Асен на трапезата за убития елен — кой от двамата го е застрелял — и си счупи чашата и излезе сърдит. Вазов. || Обр. Бурята сърдита / заблъска в прозореца тъмен пак. К. Христов. 2. Който изразява недоволство, гняв, раздразнение. След няколко време получих от майка си едно сърдито писмо. Вазов. Сърдит поглед. Сърдит лай. 3. Който е скаран или обиден от някого и избягва да общува с него. Сбиха се, побиха се, два дни сърдити ходиха. Ст. Загорчинов. Тя му е сърдита.
|