съ̀рдя се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Обзема ме чувство на раздразнение, гняв, недоволство. Какво ще се сърдим на детето? Направило е това, което е видяло от нас. Ст. Чилингиров. Тя (мечката) често и лесно се сърдеше и показваше острите си зъби, съвсем не с благи намерения. Вазов. 2. Скаран съм или съм обиден от някого и избягвам да общувам с него. Той отдавна му се сърди. Оттогава те се сърдят.
|