сърп, съ̀рпът, съ̀рпа, мн. съ̀рпове и (остар.) съ̀рпи, съ̀рпа (сл. ч.), м. Дълъг, извит като дъга, ситно назъбен нож, с който се жъне. Остър сърп блещи в ръцете ѝ, а под него падат ръкойка след ръкойка. Елин Пелин. || Обр. Вън звезди трептяха злати, / лунний сърп пълзеше йощ. Вазов.
|